Интервю за вестник Труд

Стресът е изключително голям бич - затова усмихвайте се повече и се обичайте!

От 7 месеца д-р Андрей Андреев работи в бургаската болница „Сърце и мозък“. Буквално подготвял документите си за Австралия или Англия, но един телефонен разговор с проф. Владимир Данов и проф. Тони Веков, го накарал да остане в България и да избере клиниката в Бургас. Никога не забравя това, на което го е учил професорът му в Израел - Оз Шапира, а именно, че „истината е в детайлите“ и се радва на наблюдението си, че все по-често младите хора се замислят за здравословния начин на живот и искат да го следват. Разговаряме с него за мисията на лекаря в днешния ден, отношенията с пациентите и състоянието на здравеопазването.

- Д-р Андреев, на мнозина би се сторило невероятно, че сте избрал да работите в България пред Англия и Австралия. Кое ви накара да се върнете тук?

- Дълбоко в себе си силно вярвах и вярвам във възможността да се реализирам в България. Докато бях в Израел обаче започнах все повече да мисля да продължа професионалния си път в чужбина, защото не откривах подходящо място за реализация в родината си. Благодарение на страхотните препоръки от проф. Оз Шапира, при който специализирах в Израел, получих предложение за фелоушип (допълнителна специализация) при проф. Джеймс Татулис в Royal Melbourne Hospital и на по-късен етап от проф. Дейвид Тагарт от John Radcliffe Hospital в Оксфорд. Започнах подготовката за явяването на изпита по IALTS, който е задължителен. За съжаление точно в този период баща ми почина и се наложи да се прибера в България, което неминуемо забави процеса. Прочетох, че „Сърце и Мозък“ са спечелили търга в Бургас и отварят нова кардиохирургия. Аз вярвам, че нищо в живота ни не се случва без причина и разчетох всичко това като своеобразен знак. В статията срещнах името на изключителния проф. Владимир Данов и не се поколебах да се свържа с него. Той отговори почти веднага и ме покани на разговор в плевенската болница. На срещата, на която присъстваха проф. Данов и проф. Веков, се запознах с цялостната им визия за предлагането на качествени медицински услуги, за успехите на Българския кардиологичен институт, за УМБАЛ „Сърце и Мозък“ в Плевен, както и за новата болница в Бургас. Бях възхитен. Вижданията им се припокриваха изцяло с моите.

- Как разбирате професионализма?

- Големият професионализъм винаги личи. За мен е много важна приемствеността в професията, а те дадоха заявка за медицина от световна величина и непрекъснато усъвършенстване на кадрите си. Тогава проф. Данов каза, че да предава знанията и опита си на по-младите специалисти е една от основните му цели. Това изречение ме докосна дълбоко, защото в нашата професия и особено в България е популярно по-скоро т. нар. криене на занаят. Веднага след разговора ни взех решение да замина за Бургас и към днешна дата смятам, че съм направил правилния избор. Под ръководството на проф. Данов и д-р Владимир Корновски, който е началник на отделението по кардиохирургия и първи ученик на проф. Данов, успяваме да лекуваме по най-нови методики и да предлагаме на пациентите медицина съизмерима със световните стандарти. Изключителна привилегия е за мен да бъда част от екипа на д-р Корновски. Той е страхотен хирург, от който има какво да се научи. Наистина смятам, че болницата в Бургас е място, където всеки един професионалист би искал да работи.

- Защо липсата на лекари е толкова голяма? Изтичат ли кадрите навън, или на младите не им се учи?

- Според мен има достатъчно кадри. Всяка година медицинските университети генерират минимум 100-150 нови специалисти. За съжаление, наистина малко остават и се реализират в България. Причината не е толкова в ниското заплащане, колкото липсата на възможност за реализация в желаната специалност. Много колеги напуснаха държавата. Заплащането не е маловажно, но е на втори план. Основната движеща сила при лекарите е желанието да работят в добра среда, която предлага академичност и развитие, с което да разгърнат потенциала си.

- Каква е разликата на лечение на пациенти в Израел и у нас?

- Основното, на което наблягат в Израел, е индивидуалният подход към всеки един човек. Преди да лекува болестта, всеки един от специалистите се запознава с пациента, говори с него, научава болките му и тогава се изгражда план за лечение- не само медикаментозен и оперативен, но и за постоперативния период - пациент и лекар заедно извървяват този дълъг път към възстановяването. Защото сърдечните болести нарушават ежедневния ритъм, свалят качеството на живот, което е стрес за всеки един от нас.

- Смятате ли да въведете това и тук- доверието и индивидуалния подход към пациента?

- Правя го от първия ден, от който работя като лекар. Стремя се да разговарям с пациентите не само за заболяването и да сваля анамнезата, личното и човешко отношение са много важни. По този начин се печели доверието на пациента, защото няма как, образно казано, някой да остави сърцето си в твои ръце, ако го няма доверието към лекаря. По този начин се изгражда една връзка, която наистина генерира изключителни резултати. Лечението е взаимен процес.

- Какви пациенти идват при вас?

- За съжаление, профилът на сърдечно болните пациенти в България е такъв, че те идват в много краен стадий на своето заболяване. Това е грешка на цялата система - че няма профилактика и при нас пациентите понякога идват в много тежък, краен стадий. По този начин възстановяването е по-трудно и постоперативният период е по-дълъг, но както казах, заедно успяваме да постигнем много добри резултати. Това е една и от големите разлики между България и чужбина - в културата на превенция. Обяснявам си го с липсата на доверие към лекарите, което е насаждано от години.

- При клапно болните пациенти примерно, до каква степен трябва човек да изчака, преди да се реши на операция?

- Строго индивидуално е. Ние се стремим да обясним на пациента и близките му необходимостта от операция - така, че да се получи едно информирано съгласие. Пациентът трябва да е наясно с рисковете и какво го очаква след оперативния период. Клапно болните пациенти обикновено изпитват тежка умора, която се засилва с времето, задух и физическа немощ. Когато поговориш с такъв човек, той разбира какво се случва с него и всеки би искал да бъде по-жизнен, по-силен, да може да се радва на живота и на своите близки. Когато обясниш това с две думи и директно, пациентът обикновено се доверява.

- Препоръчвате ли санаториум след интервенция?

- Много зависи не от възрастта, както често се смята, а от цялостния статус на пациента- дали има множество придружаващи заболявания и как се възстановява. Ако виждаме, че той се възстановява бързо, самостоятелно и стига до стадий, в който се самообслужва, аз препоръчвам той да си отиде вкъщи и да е в домашна среда, сред близките си. При по-тежки пациенти, професионалната рехабилитация е задължителна, поне седмица-две. Лошото е, че в България нямаме такива санаториуми, специализирани за този тип болни, където в много добри условия да се проведе една добра рехабилитация, да се проследи тяхното възстановяване, в тясна връзка със специалиста, който е провел операцията. Има някои центрове, но е нужно да се подобрят условията и специалистите в тях.

- Колко операции правите на месец и какви по тежест са случаите?

- Средно извършваме по 40-50 операции месечно. Покриваме целия спектър на сърдечната хирургия - всякакъв тип клапна патология, както и комбинирани операции, тумори на сърцето и вродени малформации. Болницата има изграден HEART TEAM - специалисти от кардиохирургия, инвазивна кардиология и образна диагностика, които работят съвместно.

Мога да разкажа за един случай, който добре описва работата ни. В болницата постъпи пациент с болки в гърдите и оплаквания от задух. Установи се критично стеснение на съдовете, които кръвоснабдяват сърцето, т. н. коронарни артерии и стеснение на лявата сънна артерия. След като беше събран HEART TEAM първоначално кардиохирургичният екип под ръководството на д-р Корновски извърши операцията на критично засегнатите сърдечни артерии, като по време на операцията функцията на сърцето не беше спряна. Операцията беше от типа „биещо сърце“ и бяха поставени 5 байпаса - интервенция, изискваща изключителни технически и аналитични умения. След възстановяването от кардиохирургичната операция, екипът от интервенционални кардиолози, ръководен от д-р Фуладванд, успешно стентира засегната каротидна (сънна) артерия. За мен е привилегия да работя с такива професионалисти. Ценното е, че се работи като един организъм - това е ключът към успеха при нас.

- Зимата или лятото са рисковите сезони за сърдечните заболявания?

- Определено зимата, когато пациентите, които са с исхемична болест на сърцето, проявяват обостряне на тази симптоматика и понякога се стига до по-крайни варианти- примерно инфаркт на миокарда. Лятото е период, в който има по-голям риск от постоперативни инфекции, но успяваме да реагираме и досега не сме имали случай на усложнения.

- Кои са симптомите на инфаркт, които всеки човек трябва да знае и да вземе мерки ако се появят?

- Класическите симптоми са стягаща болка в гръдната област, затруднено дишане, изтръпване в лявата ръка, което може да стигне до долната челюст. Може да има замайване, силна слабост. В такива случаи трябва да не се губи никакво време и пациентът да се откара в център, какъвто е нашият, където има инвазивна диагностика и да се приложи инвазивно или оперативно лечение. Колкото по-бързо се действа в такива случаи, толкова по-добре. Диабетно болните за съжаление, не изпитват болка и поради тази причина идват в тежко състояние.

- Има ли панацея- рецепта срещу инфаркт?

- За съжаление, начинът на живот- начинът на хранене, алкохолът и цигарите са толкова застъпени в ежедневието ни, че представляват голям рисков фактор. Затова, ако можем да сведем вредните навици до минимум - би било добре. Другият фактор е генетичното предразположение, на което не можем да влияем. За съжаление се наблюдава тенденцията на сваляне на възрастовата граница при пациенти, които страдат от исхемична болест на сърцето. В същото време забелязвам, че младите хора до 30-35 годишна възраст, търсят източници на информация и водят по-здравословен начин на живот, което е добра тенденция.

- Имате ли някакъв свой ритуал, който спазвате преди операция?

- Професорът ми в Израел казваше „Истината е в детайлите“. В нашата работа много малко разлики могат да доведат до много различни резултати накрая. Ако всичко до най-малките детайли е изпълнено, със сигурност ще имаме перфектни резултати.

- Какво бихте посъветвал хората, за да бъдат здрави?

- Хората трябва да обръщат внимание на здравословното си състояние, никога да не неглижират тревожни симптоми, да посещават специалисти, да търсят тяхното мнение и в никакъв случай да не пристъпват към самолечение. Стресът е изключително голям бич в ежедневието ни - затова усмихвайте се повече и се обичайте!

Нашият гост

Д-р Андрей Андреев е част от екипа на УМБАЛ “Сърце и Мозък” гр. Бургас. Специализира сърдечна хирургия в отделението по кардио и торакална хирургия в Hadassah University Hospital в Йерусалим, Израел при водещия в областта си проф. Оз Шапира. Преминава интензивен курс в Университетската болница в IRCCS Ospedale San Raffaele - Милано по покана на един от иноваторите в областта на митралната реконструкция - проф. Отавио Алфиери. След края на специализацията си придобива допълнителна квалификация с насоченост - “Миокардна реваскуларизация” в Hadassah University Hospital. Член е на Европейската асоциация по кардио-торакална хирургия (EACTS). През септември миналата година преминава обучение по Иновативна миниинвазивна техника за пластика на митрална клапа на биещо сърце при д-р Невеш в Centro Hospitalar Vila Nova de Gaia гр. Порто.